Monday, August 11, 2014

Отзив от Тюнде Троян за "Лятната Културна Фиеста в Югозападна България"

Чешми и други чудеса
Семинарът на „Зорница” в Комплекс ТРАЯНОВИ ДВОРИ и фестивалът „Пирин пее”

Хубавото на лятото е, че тогава си почиваме и преоткриваме света около нас. А хубавото на пълните с приключения лета, прекарани със „Зорница” е, че тогава и ние ставаме част от чудесата на този свят. Всяко наше общо пътуване има нов, несравним с нищо аромат. И това лято беше така...

Този път целта на пътуването ни в края на юли - началото на август беше Пирин планина. О, Пирин, чародеен и същевременно толкова грижовен! Най-впечатляващите ми спомени за България  са свързани с чешмите. Особено по тези места. Срещаме се с тях покрай пътищата, в гората, по пътя към пещерата на чудотвореца светец-отшелник, в прохладния двор на манастирите, а понякога ги откриваме скромно приютили се в сянката на някой храст. Общото за всички тях е неспирно бликащата, ромоляща, кристално чиста вода. Самият живот! Да пиеш е удоволствие всякак: на малки глътки или просто така от ръката си, или от пластмасова съдинка, донесена от къщи. Със съзнанието, че никога няма да останеш жаден. Гледам струите на водата, носеща облекчаваща прохлада в жегата, и виждам в тях тазгодишните преживявания: танцовия семинар от 30-ти юли до 6-ти август, на който с помощта на хореографа Любомир Мариянски получихме представа за танците в този район. И какви танци!... Усвоихме горди, достолепни, но същевременно леки, пружиниращи танцови стъпки. Признавам си, тогава аз си мислех, че тези танци са мои танци. Радостта и ликуването ми не беше помрачено и от това, че след два дни наученото изчезна от паметта ми и трябваше всичко да започнa от начало. Но си струваше. Винаги съм знаела, че танцът създава усещане за свобода. При българските танци чуството е удвоено, а от пиринските направо политаш. Ставаш лек, а някъде вътре в теб блика радостта.

Във водните струи на чешмите виждам нова картина: лицето на нашата мила и сърдечна млада домакиня, Нели Траянова, организирала с много разбиране и сериозност тукашното ни пребиваване. Разработила беше точна и подробна програма, включваща всичко, в която беше вложила – без преувеличение! – сърцето и душата си. Тя неуморно ни придружаваше и на танците, и на чудните екскурзии, от които просто не знам коя бих могла да спомена по-подробно. Може би старите, скрити в планината къщи на Ковачевица, където се снимат кадри на исторически филми и където живее писателят Георги Данаилов. Благодарение на Виолета Фратер, която издири къщата му и организира срещата с писателя, имахме удоволствието да усетим неговия фин, саркастичен хумор. Макар че думите на Георги Данаилов бликаха също както струите на чешмите, много често не разбирах какво означават, но благодарение на „армията” от преводачи около мен, словесният водопад доби смисъл.

Следващата спирка – Банско – зиме е истински рай за скиорите, но и през лятото е завладяващо място със старинната си църква и със странната къща, където в едната от стаите на стената са изобразени синкаво белите мостове и кули на Венеция и Истамбул. И, естествено, в двора на къщата има чешма, водата от която течеше върху избуялия здравец. И като венец: тъкмо тогава градинарят косеше и въздухът беше пълен с омаен мирис.

Или да спомена Роженския манастир, където стенописите ни разказваха за изминали времена, а старинните витражи ни омагьосаха със своите необичайни флориални мотиви – доказателства за таланта и майсторството на създателите им. От прозорците на горния етаж се открива прекрасна гледка към тъй наречените пирамиди: удивителни планински форми-образувания. Пред манастира се продават билки и икони, изписани на специални камъчета, а недалеч от него се намира мястото, където спи вечния си сън революционерът Яне Сандански. Близо до гроба му обикновена каменна чешма утолява жаждата на минаващия от там пътешественик.

А Мелник, това скъпоценно ковчеже? Най-малкият град в България, дълбан и ваян в планината, известен най-вече с виното си. Който не пожали сили и енергия, посети най-старата къща в града, наречена „Кордопулос”, строена през XVIII-ти век в стила на българското възраждане. Бяхме заслужено възнаградени за усилията си от фантастичните стаи, от панорамата, откриваща се от прозорците и – не на последно място – от хладната, влажна винарска изба. И което най-вече ни хареса – входните билети можеха да бъдат „изпити”. Така Мелник показа, че не случайно е мъничък, но повече от чудесен винарски град.
След прохладната изба последва горещо изживяване: местността Рупите, където е живяла прочутата сляпа пророчица, Баба Ванга, и където от носещата нейното име фондация е направен парк и паметник. В добре поддържания парк дълбоко от земята извира 75°С гореща минерална вода. Каменната стълба с формата на кръст на отсрещния хълм напомня за изригването на някогашен вулкан. Тук от чешмата от две тръби тече вода, но докато едната ни разхлади, другата ни шокира с горещината си в голямата жега.

Върхът на нашето мистично пътешествие беше Рилският манастир, където аз още никога не бях ходила. И до сега не мога да забравя чувството, което ме обхвана, когато влязохме в двора на сградата, приличаща отвън на укрепление. Спря ми дъхът при гледката на неподражаемия по своята красота манастир и на издигащия се над него планински връх - страховита и все пак ласкаво обгръщаща гледка. Независимо от многобройните туристически групи, имахме възможност да се вглъбим в светлината на свещите от тъмно злато на църквата, в която един монах мълвеше успокоителна молитва. Денят беше увенчан от поклонението до пещерата на Свети Иван Рилски. В ръка със събраните там камъчета, пих от струящата от белия камък вода и набрах сили за обратния стръмен път.

Нарочно оставих за накрая фестивала „Пирин пее”. Там естествено пяхме и танцувахме на сцената, на фона на една смирена планина. Имаше памук-захар и цигански катун, стигащ почти до небето. Имаше шарени въртележки и още по-шарени носии, но най-вече тайнствено красиви възрастни и млади планинци, които обичат и тачат традициите си и така пеят хубавите песните на своя край, че тръпки те побиват.
На танцовия семинар не само танцувахме, а всеки получи задача: по време на фестивала трябваше да вземем интервюта, да правим снимки и филми, които показахме по-късно, на края на семинара
Най-добрият материал беше изготвен от Елисавета Нацкина и Анди Фаркасх, ето го:Миналото ни е в бъдешето.

Ние двете от 7-ма стая имаме нещо общо. Не само, че сме родени в Унгария и че нашите дядовци са пристигнали от България. От две съвсем близки селца: Поликрайще и Сушица, Северна България. Те вече не са сред нас, но намерихме бай Стойо от село Бело поле, който привлече вниманието ни със своите игриви сини очи и палава, младежка усливка, но най-вече със своите вълнени потури, които ни напомниха за нашето детство, тъй като и нашите дядовци имаха същите. Бай Стойо отлично пее и свири, на повече инструменти: фронче, двоянка,гъдулка и гайда и предава своето музикално знание на своя малък внук Влади, който е на 4 години и отлично свири на тарамбука, за което свидетелстува и получената награда в ръцете на малкия музикант.

Бай Стойо съвестно изпълнява завета на своите деди, да предава любовта към българската музика от поколение на поколение. Така той е обучил не само своето внуче, но и своята дъщеря, която е дарена с хубав глас. И така бай Стойовото знание се предава от поколение на поколение, и по този начин миналото ни е в бъдещето!

Ето, такова беше тазгодишното лято със „Зорница”.


Тюнде Троян

No comments:

Post a Comment